Какво се случва, когато родителите установят, че детето им е със специални нужди?

Независимо каква е причината и обстоятелствата моментът, в който един родител осъзнае, че детето му има специални потребности е изключително болезнен. Всъщност се преживява под формата на  загуба за „перфектното“ дете. Всеки родител има някаква представа за детето си в бъдеще (дори още преди раждането) и в ситуация, в която той разбира, че действително детето му има изоставане в развитието, увреждане и т.н. започва да преживява стадиите на траур. Загубата не е свързана със самото дете, а с представата за това какво е можело да бъде в бъдеще. Това е естествен процес и родителите не бива да се съдят или обвиняват за емоциите и шока, през който преминават.

Етапите на скръб са няколко, а именно:

Отричане/Шок

• Това е първата реакция на всеки родител. Това е и първата реакция на всеки човек, попаднал в трудна и неприятна ситуация (болест, катастрофа, уволнение от работа и т.н.).
• Този етап дава възможност на родителите да го „почувстват“ и да започнат да намират подкрепа и начини да се адаптират в този нов свят, в който са били „пуснати“.
• Печели се време, необходимо за притъпяване на първоначалното въздействие, за откриване на вътрешни сили, намиране на ресурси за справяне.

Гняв

• В този етап родителят се пита: „Защо аз, защо не някой друг?“
• Чувството за справедливост на родителя е засегнато
• Техният гняв често е насочен към някого или нещо (дете, медицински специалист или съпруг)
• Трябва да се има предвид, че гневът може да се отрази на отношенията между съпрузите, на взаимоотношенията с по-възрастните членове на семейството (баби, дядовци), както и на контактите с роднини и близки. Гневът е най-силното чувство, през което преминават всички семейства. Това е усещане за голяма скръб и огромна и неочаквана загуба, която не може да се обясни и лесно да се преодолее.

Договаряне

• По време на този етап на скръб може да сте обсебени от идеи като „Ако можех да заменя тяхното здраве за моето“ и подобни.

Депресия

• Започвате да приемате ситуацията на този етап от процеса на скръб, след като научите за увреждането или изоставането в развитието на вашето дете.

Приемане

• Родителите са се примирили с факта, че това е животът и с промени те все още могат да живеят мечтите, които са имали за своето дете и семейство.
• Те научават, че винаги има надежда.

Други етапи и емоции, през които преминават родителите:

Страх

• Този етап говори сам за себе си! Въпросите идват „Той ще ходи ли, тя ще говори ли“, „Той ще отиде ли в колеж или ще се ожени ли?“, „Какво ще се случи някой ден, ако мен ме няма?“
• Неизвестността плаши родителите много повече отколкото точната информация по отношение на диагнозата на тяхното дете и перспективите за неговото развитие. Въпреки това, всички родители изпитват многобройни страхове за бъдещето на своето дете – как ще изглежда на пет, на десет години; как ще се справя ако ги няма; ще може ли да се научи на нещо; ще може ли да обича, да се смее да учи …и всички неща, за които са мечтали.
• Наяве излизат и други въпроси без отговор, които пораждат страх. Те са свързани с притеснението, че състоянието на детето може да се влоши и това поражда песимизъм. Освен това, налице е страх от „отхвърляне от обществото”, от това как подобна ситуация ще се отрази на живота на останалите членовете на семейството – братя, сестри. Родителите се замислят дали да имат още деца, дали те ще са здрави. Изпитват съмнение, че другият родител може да не обича „различното” дете. Подобни мисли често обезкуражават родителите.

Вина

• Този етап също дава възможност на родителите да го „почувстват“, да го „попитат“и да се запитат „Какво направих, за да го причиня?“ „Защо се провалих?“, „Дали сбърках някъде?”, „Всичко ли по време на бременността беше нормално?”, „Грижих ли се достатъчно за себе си?” и пр. Понякога това чувство за вина може да намери израз в религиозен аспект – като Божие наказание.

Объркване

•  Появява се поради това, че родителите не са наясно с това, което им се случва в момента и това, което им предстои.
• Симптоматиката на объркването включва неспособност за вземане на решения, безсъние, свръх емоционалност, невъзможност за осмисляне на информация или изопачаване на приетата информация. Объркването се дължи и на обстоятелството, че родителите се сблъскват ежедневно с нови факти относно нарушението на своето дете, чуват нови термини, които се опитват да разберат, но им се струва, че те и специалистите като че ли говорят на „различни езици”.

Безсилие

• Трудно за семейството е да приеме, че е неспособно да промени ситуацията.
• Постепенно родителите осъзнават, че не могат да променят факта, че тяхното дете е с увреждане. За да се преодолеят чувствата на безсилие е необходима подкрепа – да им се вдъхне вяра, че не са сами и могат да се справят с възникналите проблеми. Въпреки това, е много трудно да приемат препоръките от специалистите, техните мнения и преценки. Трудността се изразява и в това, че тези хора са непознати, с които предстоят да се градят отношения на доверие.

Разочарование

• Родителите не приемат факта, че детето им е несъвършено. Това наранява егото им, не се вписва в ценностната им система. Чувството на разочарование заедно с представите на родителите за детето до този момент много често препятстват изграждането на правилно отношение към него и пречат да се възприеме то като личност, която се поддава на развитие, личност, която е ценна с многобройните си качества.

Понякога родителите „засядат“ в някой от етапите, трудно им е да идентифицират какво се случва в действителност. В такива моменти е много важно да бъдат подкрепени като потърсят помощ от специалисти, да се информират и да разберат, че всъщност не са сами и има надежда. Груповата терапия за родители на деца със специални нужди е добър избор.

Източници:

Communication with Families of Children with Special Educational Needs, Assoc. Prof. Snezahana Nikolova, PhD,2015

Easterseals DuPage & Fox Valley Blog, 2023